Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е съществена част от Източния въпрос, като пореден опит за промяна в балканското статукво, установено с Берлинските решения от 1878 година. Дипломатическата кореспонденция дава достатъчно ясна представа за спорните и до днес въпроси, свързани със същността, етническата характеристика, териториалните и времевите параметри на въстанието. Идеите, проектите и най-вече реакцията на дипломатите са естествен резонанс на информацията за развоя на въстанието и конкретно отражение на държавните интереси и цели в конкретен и стратегически план.

Професор по международни отношения, доктор на науките в сферата на сигурността и доктор по история. Преподава във Варненския свободен университет. Специализира в сферата на международните отношения и геоенергетиката, по които има многобройни монографии и статии.