Стратегията за противодействие срещу разпространението на ислямския фундаментализъм е иманентна част от концепцията за национална сигурност на всяка една страна. Съдържанието на антифундаменталистката стратегия се определя от много фактори, които имат както вътрешнополитически, така и външнополитически характер. На този етап в общи линии се очертават три основни стратегически подхода за борба с войнстващия ислямски фундаментализъм – твърдият подход със своите два нюанса (абсолютен и прецедентен); мекият или консенсуален подход; смесеният подход. Авторът анализира обстойно характеристиките на посочените подходи, като отбелязва, че стратегията за борба срещу ислямския фундаментализъм никога не се прилага в чист вид, а е съвкупност от тактически мерки, които са амалгама от множество аспекти, детайли, етапи и други елементи.

Арабист, университетски преподавател и учен в областта на международната и национална сигурност, международните отношения и малцинствените взаимоотношения. Автор на много книги и изследвания в тази област издадени в страната и в чужбина. Преподава в редица български университети. Създател на неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“ и на „Център за регионални и конфесионални изследвания“.  Член на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други.