Турция продължава стъпките си по процеса на присъединяване и, ако един ден стане член на ЕС, несъмнено ще се превърне в още по-важна за себе си и за Европа страна. Вече 50 години, обаче, асоциирано членство, от които 25 години официална кандидатура, а реалният напредък не доближава крайната цел. Мнозина считат, че не е чак толкова важно да си член на ЕС, колкото е важно какво е състоянието ти и как се чувстваш, но в случая битката по кандидатурата продължава, следователно и въпросите защо тя не се осъществява, какво става, има ли нещо – налагат търсене на отговори. От години се чука на европейска порта и отвътре официални гласове все отговарят като че ли ще стане. И отвън, по целия свят, представители заявяват същото: международни фигури, национални президенти и премиери, експерти и журналисти. Какви са реалните шансове, кои фактори играят положителна роля, кои сдържат или поддържат негативен образ? Кое е другото, различното от официално дипломатичните отговори, по-дълбокото? Има ли нещо и у самия кандидат, което другите повече забелязват?