Статията очертава динамиката в разбирането за значимостта на държавните граници и суверенитета в съвременните международни отношения. Разглежда ги като динамични категории на международното право, които възникват в конкретен исторически контекст, развиват се и закономерно променят своето значение в световната политика през ХХI век. Очертава факторите, които водят до възникване на нови интерпретации относно тяхната същност. Извежда тезата, че тези нови интерпретации редуцират значимостта на държавните граници и суверенитета и разкрива как те се легитимират чрез понятия като „наддържавен суверенитет”, чрез политиката на ООН, насочена към утвърждаване на подходи като хуманитарния интервенционализъм и чрез превръщането на интеграционните общности в правоспособни субекти в международните отношения. Проследява как през международните организации и интеграционните общности се редуцира независимостта  на националната държава в съвременните международни отношения и анализира дискусията за нейното значение не само в теоретичен план, но и в конкретни политики. 

Преподавател по международни отношения и външна политика в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Доктор по политология, доцент по международно право и международни отношения. Изследователските є интереси са насочени към международните отношения и външната политика; дипломатическата практика и международните организации; международната сигурност и етническите конфликти в Югоизточна Европа.