На основата на документи от архива на Министерството на външните работи, интегриран в Дирекция „Административно и информационно обслужване”, авторката анализира развитието на българо-ватиканските отношения за периода 1975-2009 година.
От 1949 г., с приемането на новия Закон за вероизповеданията, България преустановява за продължителен период контактите си с Ватикана. Католическата църква и нейните представители  в страната са преценявани  като противници на социалистическия строй. Пробив в отношенията с Ватикана става през 1975 г. в контекста на общото разведряване на политическия климат в Европа в духа на Хелзинкските споразумения.
За Ватикана е особено важно да постигне разширяване на правата на Католическата църква и облекчаване на нейната дейност в България.
Покушението над Папата на пръв поглед   поставя на изпитание българо-ватиканските отношения. Подетата от 1982 г. антибългарска кампания в Италия, в която България тенденциозно и неоснователно се обвинява в организиране на атентата срещу Папата, не се подкрепя от Ватикана.
След 1990 г. отношенията между Ватикана и България навлизат в нов етап, който се характеризира с добро сътрудничество между двете страни и в международните организации и сходство в позициите по редица въпроси, свързани с опазването на мира, борбата с международния тероризъм, насилието и бедността в света.

Директор на дирекция „Административно и информационно обслужване” на МВнР. Доктор по история, специализирала във фондация „Фридрих Еберт“ в Бон, във фондация „Онасис“ и по програма на НАТО в Гърция. Директор на Държавна агенция „Архиви“ (2005-2009). Преподавала е „международни отношения” във Варненския свободен университет. Има научни интереси в областта на етническите и религиозните проблеми в страните от Югоизточна Европа след 1989 година.